В края на 18-и век френската армия начело с Наполеон Бонапарт

...
В края на 18-и век френската армия начело с Наполеон Бонапарт
Коментари Харесай

* 953401 Летящият холандец и Фата Моргана са от едно "магьосническо" семейство

В края на 18-и век френската войска отпред с Наполеон Бонапарт нахлува в Египет. Започва труден преход през Арабската пустиня - под палещо слънце по безкрайни нажежени пясъци. Внезапно в далечината бойците виждат оазис с езеро и палми към него. Гледката им дава сили да забързат към спасението. Но по този начин и не стигат до оазис -  това, което видели, се оказало оптична машинация, мираж. 

Думата " мираж " идва от френски език - mirage означава безусловно " привидение, панорама ". 

Когато приказваме за миражи, първо се сещаме тъкмо за виденията на зелени острови посред безбрежни пясъци. Но чудесата, които природата сервира на сетивата ни, са на всички места, изненадват ни с мащаби, форми и багри и граничат с фантастичното. 

През 1906 година известният американски изследовател Робърт Пири прави експедиция

 

към Северния полюс

 

През бинокъла си вижда на хоризонта голяма линия суша наоколо до остров Елсмиър. Не стига до нея, само че я описва в дневника си, като я кръщава Земя на Крокър (банкерът Джордж Крокър е основен спонсор на пътуването). Други откриватели на района обаче са скептични - съгласно тях Крокърленд не съществува. Седем години по-късно различен американец повежда експедиция, с цел да удостовери откритието на Пири, само че по този начин и не намира Земята на Коркър. В групата търсачи взе участие и локален ловджия ескимос, който изяснява, че на това място суша няма, само че пък постоянно се образува " poo-jok " - с тази дума племето му назовава арктическата зной. Оказва се, че  " находката " на Пири е мираж.  

Горе-долу по това време различен полярен изследовател  - Робърт Скот, също има среща с илюзорно парче земя посред океана. 

Морската простор е удобен развъдник за явлението в комбиниране със спокойни води и безветрие (получава се нещо като екран за прожектиране на миражи). Точно такива удобни условия за оптични илюзии вероятно са родили  

легендата за " Летящият холандец " - кораба фантом,

който се рее из Северните морета, появява се изневиделица  и буквално се разтапя също по този начин ненадейно пред смаяните очи моряци и пасажери. Поверието е, че в миналото доста от дълго време ветроходът попаднал в свирепа стихия, нидерландският капитан го превел до нос Добра вяра, само че не съумял да го прибере в пристанището и оттогава призракът се скита в намерено море. Историята се появява за първи път в книга на пътешественика Джон Макдоналд през 1790 година Много очевидци се кълнат, че са видели кораба фантом. Сред тях е и принцът на Уелс и предстоящ крал на Англия Джордж Пети, който свидетелства, че по време на пътешестване през юли 1881 година край крайбрежията на Австралия „ Летящия Холандец “ е пресякъл пътя на неговия транспортен съд. Вероятно става дума за срещи с разнообразни миражи, наричани летящи като " холандеца ", тъй като не плуват във водата, а над нея. Този резултат е характерен за така наречен горни миражи  - при тях изображенията като че ли се носят във въздуха.

Миражите най-често са моноизображения - да вземем за пример контур на планина, на животно и така нататък, само че най-впечатляващи са комплицираните - " картината " е многосъставна, с повече елементи и цветове. Най-известното място на земното кълбо, където постоянно се появяват " сложни " миражи, е Месинският проток в Южна Италия. Рано заран, при изгрева на слънцето, над синята простор внезапно порастват приказни дворци, площади, кервани и така нататък  

За елементарните хора миражите са знамение, а за учените - плодороден за проучване оптичен феномен. В основата на виденията е придвижването на светлината и пречупването на лъчите, когато минават през другите пластове на въздуха. Всичко има значение за играта на светлината - промяната на температурата и на плътността, другият състав на атмосферните пластове, наличието на почвата и на изпаренията от повърхността, релефът в близост, облаците и т.н.  Зрителната заблуда може да клонира действителни обекти, да ги удължи или сплеска, да ги преобърне  " с краката нагоре " или да ги трансформира в нещо друго – да вземем за пример камъни и шубраци да наподобяват като дворцови кули, църковни куполи или като платна на голям транспортен съд. Наричат миражите атмосферни (въздушни) огледала, тъй като на процедура те отразяват същински предмети и събития. На всичкото от горната страна имат способността да " телепортират ".  

Най-разпространените миражи са от вида " езерни "  - всеки е виждал по какъв начин в парещ летен ден в далечината асфалтовият път минава в трептяща водна повърхнина.  Водата ", която свети пред нас, в действителност е огледален облик на небето. Това е елементарен мираж, само че има комплицирани видения, които сложни за пояснение проекции на действителни картини от земната повърхнина, намиращи се на десетки, даже на стотици километри надалеч. Като описаното през юни 1815 година знамение в град Вервие, Белгия. Местни хора с учудване видели

в небето...  войска

Гледката била толкоз ясна, че се различавали облеклата на стрелците, оръдията. Същата заран по същото време в действителност е имало бойни дейности - прочутата борба при Ватерло, само че дистанцията сред град Вервие и Ватерло по права линия е повече от 100 км.

В дневника на кораба „ Матадор “, плаващ в Тихия океан, на 27 март 1898 година е записан чудноват инцидент -  моряците виждат на към 2 благи разстояние транспортен съд, заливан и блъскан  от големи талази. А водите към " Матадор " били гладки като огледало и царяло цялостно безветрие. За минути изглеждало, че бедстващият транспортен съд доближава, но после променил курса си и се стопил в далечината. По-късно капитанът на " Матадор " схванал, че описаното в корабния дневник в действителност се е случило - тъкмо по същото време, но на 1700 км разстояние, датски ветроход попаднал в окото на бурята. Изглежда, че моряците са видели " прожекция ".

Фата Моргана

е наименованието за най-сложните миражи. При тях се следят цели композиции - като дворцови комплекси, флотилии, замъци, даже цели градове с улици, площади и пъплещи по тях хора. Името идва от епосите за крал Артур, чиято полусестра - Моргана, владеела черна магия и можела да се трансформира в каквото си изиска. Била влюбена в рицаря Ланселот, само че той не отвърнал на възприятията й. Наранена, магьосницата се скрила на морското дъно. Тя се забавлявала, като пращала всякакви мамещи и плашещи видения и обърквала екипажите на преминаващите кораби. 

Както към този момент стана дума, миражите са всекидневно събитие в степите и пустините, където има големи температурни амплитуди и нощем застудява, а денем е пъклен зной. В Сахара всяка година се следят към 160 000 миража. Тъй като керваните в Северна Африка постоянно се натъквали на призрачни видения на кладенци и езера, обилни палмови гори, планински масиви и така нататък, за най-оживените търговски маршрути били формирани специфични карти на миражите - с цел да знаят водачите на кои места да внимават и да не имат вяра на очите си.

Ледената пустота също е плодородна почва за миражи. Аляска да вземем за пример е считана за най-хубавото място за наблюдаване на горни миражи (виденията плуват над земята). Колкото по-студено е, толкоз по-ярки и ясни са илюзорните изображения. Американски и канадски туристи вървят особено

в Аляска " на лов " за миражи 

Една от най-впечатляващите зрителни заблуди е  " резултатът на Нова Земя ". През 1596 година членове на експедицията на Вилем Баренц прекарват дългата полярната нощ измежду ледовете на Нова Земя. И изпадат в учудване, когато денят настава прибързано - виждат слънцето да изгрява, а знаят, че действително звездата би трябвало да огрее тази част на планетата 2 седмици по-късно.  Всъщност слънцето към момента било под хоризонта, само че откривателите са следили мираж, проекция на същинския изгрев на друго географско измерение. 

Има и друга забавна " северна " история, извадена като че ли от ръкава на магьосницата Моргана. Експедицията на  шведския изследовател Nordenskjold през 19 век отпътува да изследва Чукотка. Един ден наоколо до лагера им се появява голяма бяла мечка. Всички сграбчват оръжията си, а един от членовете на групата даже се готви да стреля, когато полярният мечок изненадващо разперва крила, излетява и последователно стартира да се смалява, трансформирайки се в чайка. Може да е било мираж, само че да е просто удостоверение на поговорката " На страха очите са огромни ". 

 

 

 

 

 

 

 

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР